Резньовете

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Платото, Резньовете и Черни връх в далечината
Резньовете през март, поглед от София

Резньовете са върхове, разположени в източната част на Витоша на изток от Черни връх, с който са свързани посредством платовидно вододелно било. Като се гледат от София, те изпъкват най-рязко с тяхната силно наклонена източна стена, а зад тях, в дълбочината Черни връх се вижда като тяхно продължение, въпреки че е по-висок от тях.[1]

Резньовете не са върхове в тесния смисъл на думата. Те са две самостоятелни върхови очертания на едно плато, дълго от север на юг около 1 km и широко около 400-500 метра с най-висока южна точка връх Голям Резен (2277 m), а най-северна, представляваща скалист купол над хижа Алеко, връх Малък Резен (2182 m).[1] На изток това плато свършва със стръмна стена, на места отвесна, която достига до 200 метра височина.

До Резньовете достигат две въжени седалкови линии: Романски и Академика 2. Удобно място за ски, сноуборд, туризъм.

Други[редактиране | редактиране на кода]

В София, на Резньовете са наречени улици в кварталите „Лозенец“ (Карта) и местност Гърдова глава (Карта). Връх Rezen Knoll на остров Ливингстън от групата на Южните Шетландски острови също e именуван на Витошките Резньове.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]